Президентът Румен Радев наложи вето над последните промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Ветото е мотивирано с това, че въведената възможност за съдебно обжалване на Общите устройствени планове е необосновано ограничена както по време, така и от гледна точка на кръга оправомощени субекти. С новия ЗУТ обжалването трябва да се направи в срок от 14 дни и то само от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания, но не и от всички граждани.

Президентът е възприел само един от мотивите, с които в началото на седмицата природозащитниците поискаха вето заради проблеми в обновения ЗУТ. Става въпрос за промени, с които парламентът трябваше да изпълни решение на Конституционния съд от 2020 г., което постановява, че гражданите трябва да могат да обжалват общите устройствени планове (ОУП). Липсата на тази възможност е нарушение и на международната Орхуска конвенция за достъп до правосъдие за околната среда, от която България е заплашена с изключване заради дългогодишен отказ да даде право на гражданите да обжалват ОУП. Към момента гражданите могат да реагират само при обществените обсъждания на екооценките и проектите за общинските планове. Миналата година хиляди становища спряха пореден опит с нов ОУП на Царево да се разреши застрояване в парк "Странджа".

В исканията си за вето в понеделник природозащитници посочиха и други проблеми с новите текстове в ЗУТ - по отношение на отпадните води и на екооценките. Според анализа на експерта Тома Белев промените поощряват строителство на непопивни ями без разрешение за строеж и не се въвежда контрол върху водните пречиствателни системи, с което ще се задълбочи вече започната през май 2020 г. европейска наказателна процедура за лошо прилагане на Директива 91/271 за пречистването на градските отпадъчни води. Промените превръщат общинските кметове в компетентни органи за екооценките на Общите и подробните устройствени планове (ОУП и ПУП), които те сами възлагат при обществени поръчки. Така според природозащитниците се нарушават европейските директиви за екологичната оценка и за "Натура 2000".

Ветото атакува и предложенията на кмета Фандъкова

Някои разпоредби, заради които се налага вето, са инициирани от кмета на София Йорданка Фандъкова. Една от тях е разрешение за строеж вече да се издава само след като имотът има излаз на общинска (регулирана) улица. С тази промяна в ЗУТ Фандъкова и главният архитект на София Здравко Здравков смятат да решат дългогодишния проблем на столицата с т.нар. частни улици. Те са прокарани от общината върху частни имоти, но после тя си е спестила парите за отчуждаването им. С поправката в ЗУТ собствениците на тези имоти, ако искат да строят, се налага да дарят на общината част от тях, където минава улицата.

"Идеята на законодателя да допуска започването на строителство след приложена регулация следва да бъде подкрепена. Прилагането на уличната регулация обаче е отговорност на общините - те имат право да отчуждават имоти, които попадат в уличната регулация срещу равностойно обезщетение на собствениците", изтъква в мотивите си президентът.

Президентът повтаря мотивите на гилдията на архитектите

Някои от приетите промени в закона бяха включени между първо и второ четене в Народното събрание. Тази спорна практика дава възможност без да има задълбочени обсъждания и само с едно гласуване да се прокарват текстове в закона.

Тези предложения са с оскъдни и неясни мотиви, не са били подложени нито на обществено обсъждане, нито на експертна оценка на въздействието, посочва Радев. Същите доводи изтъкнаха от Камарата на архитектите в България, които призоваха за налагане на президентско вето. Искането им бе подкрепено и от другите браншови организации - Съюза на архитектите, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Съюза на ландшафтните архитекти, Асоциацията на архитектите и инженерите консултанти.