От 1 юли всички ВЕИ централи ще продават енергията си на борсата
Промените в Закона за енергетиката, които се подготвят заради недоволството на бизнеса от повишената в края на миналата година цена на тока, няма да се приемат на пожар. Първоначалното бързане вече е заменено с обсъждания и анализи, които ще продължат в следващите месеци. Това се разбра по време на обществена дискусия в Народното събрание.
Целта е новите разпореди да влязат в сила на 1 юли, когато започва и новият регулаторен период в електроенергетиката. Участващите в процеса страни - ресорното министерство, депутатите от енергийната комисия, производителите и търговците на ток, корпоративните потребители, секторният регулатор и енергийната борса, са постигнали принципно съгласие и подкрепят реформите. Единствените неясноти са свързани само с детайлите по прилагането им.
Няколко са основните мерки, които се очаква да доведат до по-голяма либерализация на пазара на електроенергия. Те няма да се отразят на т.нар. регулиран сегмент, на който са всички битови потребители.
Най-основната промяна ще е изваждането на свободния пазар на всички производителите, които сега имат преференциална цена за електроенергията. Това са топлофикациите, когенерациите, заводските централи, както и ВЕИ-та с инсталирана мощност над 4 мегавата, а не над 5 мВт, както се предвиждаше първоначално. Те сега продават произведения ток директно на НЕК по фиксирани цени.
С промените в Закона за енергетиката тези производители ще бъдат задължени да продават цялата си енергията на свободния пазар, като получат договори за премия, които да компенсират разликата между пазарната цена и тази, която те имат в дългосрочните си договори. Премията обаче ще е фиксирана за всеки производител и ще се изчислява от Комисията за водно и енергийно регулиране, като се определи референтна пазарна цена за година напред.
Част от реформата в сектора е свързана и с даването на по-големи правомощия на КЕВР, както е изискването и на европейския регламент REMIT. Целта е регулаторът да може да проверява борсовите сделки и да следи за търговия с вътрешна информация или манипулиране на пазара.
Планират се два вида санкции. За първо нарушение при по-леки провинения глобата ще е с определени минимален и максимален размер. За тежки злоупотреби ще се налага санкция в размер на 10% от годишните приходи на съответното дружество.